Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

За по-чиста храна

  24 Юни 2013 337 видяна
(1 глас)

Знаем ли какво ядем? Този въпрос продължава да бъде актуален, при все че върху етикетите се изписва подробна информация относно съдържанието на продукта. Стандарти, сертификати и гаранции за качество не са в състояние да заличат съмнението в душите ни. Когато говорим за храната в ежедневието, обикновено сме изпълнени с ирония: „Кой знае какво има вътре!".

За утешение, по магазините навлязоха био храните със старателно проследен и документиран произход. Но за сметка на цената. Естествената пълноценна храна вече е лукс. Био храните са достъпни само за определени хора, останалите трябва да се задоволяват с приумиците на производители и търговци.

Глобализацията превърна веригата между производител и потребител в дълго оплетено кълбо, в което е трудно да различиш кое откъде идва. Обикновено не знаем в какви условия е произведена храната, която ядем и от какви принципи са се ръководили нейните производители. А духът и философията, които са вложени в даден хранителен продукт, влияят върху организма ни.

Дали в храната е заложен стремежът към печалба, добра илюстрация за което са генно-модифицираните организми, или тя носи отпечатъка на удоволствието да създаваш – съвсем различен е крайният продукт в тези два случая. Когато храната е създадена с отношение, това отношение се пренася върху нашето тяло.

Но как да намерим храната, произведена с ентусиазъм? Съществуват инициативи за директно свързване на производители на чиста храна с потребители, при които продуктите не влизат в търговската мрежа, за да се избегне тяхното залежаване и завишаването на цената им.

„Хранкооп", „Семка", „Пазарът в петък" са все механизми, които позволяват хубавата храна да дойде при клиента направо от производителя и то на нормални цени. Това са общности, в които се комуникира онлайн и хората имат достъп до информация за произхода на продуктите. Поръчките се правят през интернет и се доставят на определени места.

Ползата е не само за клиента, но и за всички онези хора, които се отнасят с любов към земята и уважават нейните закони, отглеждайки плодове и зеленчуци без помощта на химикали. Те възраждат традиционни техники за обработка на земята, които не влияят деструктивно на околната среда и човешкия организъм, както модерните технологии.

Това е възможност за дребните производители, зад които не стоят големи корпорации, марки и реклама, директно да намерят място за продукцията си и да ни върнат към позабравени ценности – истински вкус и достойно отношение към средата около нас. А за нас – потребителите, това е начин да бъдем здрави и щастливи и да предадем на нашите деца любовта, вложена в храната.

Тясната връзка между производители и потребители допринася и за разцъфтяването на общността. Повече стимули за дребните производители, означава по-голямо оживление в позаспалото българско село, което би се разпространило концентрично и в други области от икономиката, от което пък всички ние печелим.

Един от хранителните кооперативи наскоро успя да продаде тук над тон българска био леща, която беше приготвена да отпътува за Германия и откъдето щеше да се върне в нашите супермаркети в солидна опаковка и на солидна цена. Но нали не консумираме опаковката. И нали си е българска. Да я изядем, преди да е заминала!

Подобни инициативи отразяват духа на времето. Зараждат се нови, нестандартни решения на социални проблеми. Решения, идващи не от държавата или от големия бизнес, а от самото общество – нови социални модели на принципа на обединението и взаимната полза.

Думички като „дълготрайна култура", „хранителна независимост", „устойчиво земеделие" станаха трайна част от ежедневието ни. Те въплъщават идеята да престанем да бъдем зависими от бездушната индустрия, предлагаща ни храна с пластмасов вкус. Нека направим осъзнат избор в полза на живота!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани